Архангелова Задушница

Автор: свещ. Серафим (Огнян) Рангачев В дните преди идещата Архангелова Задушница, нека да си припомним някои особености, свързани с нея: Тя се чества само у нас, в България и църковно- народната традиция я нарича „Мъжка Задушница“. И това не е случайно. Защото нейната поява е свързана с едно от най- важните събития в нашата история- … Има още

Кръщението – тайнство или патриотично мероприятие?

Автор: Ренета Трифонова „Правим го за БГ” е кауза, която е свързана с опит да направим популярна темата за раждаемостта, чрез наистина голямо кръщене, с което ще се опитаме през есента на 2017 година да кандидатстваме за рекордите на Гинес. Това каза телевизионният продуцент и учредител на Движение за национална кауза (ДНК) Андрей Арнаудов, във … Има още

Тайната на радостта

Автор: протопр. Николаос Лудовикос „Радвайте се винаги в Господа…“ (Филип. 4:4) Този поздрав е съществувал като пожелание, не просто „Радвайте се!“, а „Радвайте се в Господа!“. Казано по този начин, се вижда, че тази радост има едно друго, неземно измерение, че става дума за радостта в общението с Бога. „Радвайте се!” – добре, всички имаме … Има още

Още един прочит на евангелската сцена с блудницата

Автор: Даниел Лазаров Опит за концепция за евангелизация на хомосексуалните

Споделено от Ренета Трифонова

Интервю на Кристина Митева

Тънка червена линия

Автор: Ренета Трифонова                            „Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост …“ (Тит 3:5)

В тишината на мълчанието

Автори: Атанас Ваташки, Ренета Трифонова Филмът „Мълчание” поставя в центъра си една житейско-нравствена драма, свързана с най-основния въпрос на човешкото съществуване: този за отношението към Бога. Може ли човек, който се е отрекъл от Христос, не заради страха от собствения си живот, но за да спаси живота на други лица, да продължи да бъде християнин? Има ли … Има още

Когато защитаваш истината, Бог винаги е на твоя страна

Автор: Ренета Трифонова Пиша този коментар от дълго време, защото темата е тежка и трудна – бежанците. Като всеки човек , аз също се разкъсвам между страха от нелегални и криминални мигранти,  които могат да сторят какво ли не, и проявата ми на съвест към кротките и приветливи хора, бягащи от войната – без дом, … Има още

Може ли християнинът да носи мартеница?

Автор: Ренета Трифонова Днес отново е 1 март и пак започва разговорът за мартениците – да ги носим или не. И отново този стар, стар като света спор – езическа традиция ли е, каква точно е легендата за нея и може ли да я носи християнинът?

Сърце на Богоносец

Автор: Ренета Трифонова Спомняте ли си онзи момент от Евангелието, в който се разказва как до Христос се приближило едно дете и седнало в краката Му? Тогава той го прегърнал и казал: „Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“ … Има още

„Всичко да става с приличие и ред“

Автор: Ренета Трифонова През изминалия месец един случай започна да се коментира усилено в медиите, а именно – стенописът на художника Николай Панайотов, който той прави за новопостроения храм „Св. Петка” в Севлиево. Този храм е поверен на сегашния предстоятел отец Стилиян, който се грижи и за Батошевския манастир. Стенописът е направен като дарение за … Има още

Моите икони / my icons

Иконата е свят образ, богословие в багри, съчетание между дух и красота, мост към съвършенството на Твореца. Тук можете да разгледате част от моите икони – едно приятно и задължаващо занимание, което носи много духовна радост.  https://moiteikoni.wordpress.com/?wref=bif

Будители на човеци

Автор: Ренета Трифонова  „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19) Отдавна пиша този текст, защото е труден. Наистина е трудно да се говори за ловците и въобще за изкуството на лова. Да уловиш някого не е така просто като да хванеш някого. Да уловиш човек означава  да го сграбчиш … Има още

Свободната воля като бреме за човека

Автор: Ренета Трифоноваsvobodna-volya-prichina-ili-sledstvie-e1457682572386

„И хората се зарадваха, че отново са ги повели като стадо и че от сърцата им е отнет най-страшният дар, който им е донесъл толкова мъки.”[1]

Човекът е свободна личност с право на избор към добро или зло. Така ни е създал Бог преди грехопадението – по Свой образ и подобие, т.е. свободни. За да ни избави от греха, който избираме по силата на същата тази свобода, Бог Отец изпраща Своя Единороден Син, който да изкупи греховете на цялото човечество, за да може то свободно и обновено да бъде със своя Спасител, по силата на своята свободна воля да бъде удостоено с Божията милост и да избегне вечната мъка. Божият Син дойде с огромна любов на земята, за да даде нов закон и не да наруши стария, а да го изпълни. И този нов закон е вярата, надеждата и любовта, чрез които човекът трябва да пребъдва в Бога, но избрани по свободен път. (още…)

Трябва ли духовникът да има обществена и гражданска позиция?

Автор: Ренета Трифонова „Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците“. Св. Йоан Златоуст Отдавна исках да пиша на тази тема. Не да изброявам примери или да давам доказателства, а да споделя мисли и наблюдения. Много често ме е занимавал този въпрос: … Има още

Твоят Кръст, Христе

Автор: Ренета Трифонова „На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим, защото Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме.” Това е част от стихирата, която  четем всяка неделя на утринната служба след Възкресното Евангелие.  Докато четецът я казва, свещеникът изнася Евангелието и … Има още

За празните ни и заключени храмове

Автор: Ренета Трифонова Днес решихме със съпруга ми да си направим една разходка. Добруджа е много красива през лятото – поля с узрели жита, почернели и натежали слънчогледи, узряла царевица… Тръгнахме към морето. Пътят беше лош – в този край пътищата са правени през социализма и това не може да не остави отпечатък. Някои от … Има още

Отец Благой и мечът на истината

Автор: Ренета Трифонова През изминалата седмица в няколко сайта срещнах новина за издигане на мемориален знак в Кърждали на отец Благой Топузлиев. [1]. Кой е отец Благой? Свещеник, който две години след ръкоположението си (през 1969 г.) е арестуван за смелите си антикомунистически проповеди и осъден на 5 години и шест месеца строг тъмничен затвор … Има още

Св. Причастие и пост

eucharistАвтор: архим. Даниил Аеракис

Копнежът за св. Причастие трябва да гори в гърдите ни. Но този копнеж трябва да се съпровожда от нужната подготовка. Абсолютно необходимо е преди да се приближим към св. Чаша, да изпитаме себе си. Нека да не пристъпваме, когато съвестта ни не просто свидетелства, но отсъжда, че съществува сериозна тежест, че сме извършили голям грях, и че не сме проявили усилие за една сериозна подготовка. (тук)
Още в началото искаме да помолим нашите читатели да внимават в тези редове , защото съществува опасност, ако досега са следвали погрешна практика, да ни разберат неправилно. Ние няма да говорим тук за предаденото ни от тъмните години на незнанието, нито пък за казващото от благочестиви от една страна, но богословско неграмотни духовници, от друга. Ще кажем какво учи автентично и безпогрешно Църквата за истинската подготовка преди св. Причастие. (още…)

Защо престанахме да се разбираме

Автор: свещ. Владимир Соколов Произход на неразбирането В последно време в православните издания започнаха да се появяват много публикации, съдържащи съвършено необоснована критика. Заглавията на такива публикации понякога са сензационни: ще се окаже еретик ту някой почтен професор, ту известен на всички журналист. Обаче в процеса на четене се изяснява, че този, който е писал … Има още

За Църквата, Критския събор и заблудите около него

Автор: Атанас Ваташки Вече изминаха около десет дни след Великия и Свят Събор в Крит. Неговата идея беше да бъде всеправославен, но за съжаление не целият православен свят се събра. Четири от четиринадесет Поместни църкви отсъстваха и това стана причина да не е възможно да говорим за събор, на който са присъствали всички църкви. Все … Има още

Антиохийската патриаршия не признава Всеправославния Събор

На своя сесия под председателството на Антиохийския патриарх Йоан X от 25 май до 27 юни 2016 г. в манастира в Баламанд в Ливан, Свещеният Синод на Антиохийската православна църква излезе със заявление, което в превод от арабски на гръцки език беше публикувано от информационната агенция „Ромфеа”.

Православие или смърт и оризът с мляко

Автор: монах Михаил Хаджиантониу Старецът Софроний (Сахаров) имаше широка душа, която бе изпълнена със свобода и достойнство. Той се измъчваше много, когато слушаше фанатизирани и тесногръди монаси. Говорихме за зилотизма, който се разви на Света гора сред съвременното поколение – нещо неразбираемо  и необяснимо за самия него. – Някакви зилоти, отец Михаиле – започна той … Има още

Вярата в тайнството

Автор: архим. Даниил Аеракис Увод Светото Причастие е изгубената от християните храна. Освен всички свои успехи, дяволът успява да лиши мнозина християни от небесната храна, без която не можем да живеем духовно; успява да накара християните да се задоволяват с „рожкови” и да не желаят „угоеното теле” (виж Лука 15:11-32); кара ги да желаят толкова … Има още

Александрийският патриарх за Критския събор

Интервю с Александрийския патриарх по Критската телевизия. Ето и най-интересното от него с видеоматериал:

Сергей Чапнин: Освен Москва никой друг не може да повлияе така на Българската църква

В интервю за „Киевская Русь“ Сергей Чапнин, бивш главен редактор на „Журнал Московской патриархии“ и зам. главен редактор на Издателството на Московска патриаршия, отговаря на въпроса „Позицията на Руската църква ли е главната причина за провалянето на Събора или по-скоро Руската църква стана жертва на сложните отношения в православния свят?“

Митрополит Атанасий Лимасолски за Събора в Крит

Мнение на уважавания в целия православен християнски свят митрополит Атанасий Лимасолски за предстоящия Събор на о-в Крит. Поради това, че той имаше изказани съображения относно някои документи и много християни в България некоректно го цитираха като противник на този Събор. Публикувам мнението му за Великия и Свят Събор на Крит, изразено при участието на митрополита … Има още

Решението на Синода на БПЦ е политика на самостоятелно избрана маргинализация

Автор: доц. д-р Смилен Марков На 1 юни 2016 г. управителният орган на Българската православна църква (Св. Синод) обяви решение, с което се настоява Светият и Велик Събор на Православната Църква, който трябва да се състои през юни т.г. на остров Крит, за бъде отложен. Митрополитите единодушно се съгласяват, че ако Критският Събор се състои, … Има още

Въцърковяването на децата

Автор: протойерей Владимир Воробьов Детето трябва да усвоява святото и великото в степента, в която е способно да го понесе. Какъв е проблемът тук? Майка ми е възпитавана във вярващо семейство. И тя ме е учила така, както са учили нея. Тя е помнела детството си и е учила децата си  по тази памет, както … Има още

Трудностите на детската изповед

Автор: протойерей Владимир Воробьов Детето, което от малко, обикновено от седемгодишно, започва да ходи на изповед, много често се причастява по традиция, по навик. Да кажем, че в нашия храм децата се причастяват на всяка литургия, на която ги водят или на която отиват сами. Фактически това става веднъж седмично, а понякога и по-често. За … Има още

Беседи с архимандрит Захария

Беседа на архимандрит Захария със студенти от Богословския факултет на  Великотърновския университет,  23 юни 2008 г. Въпрос:  Студентите, които искат да поемат по духовен път често задават въпрос: Имаме ли нужда от богословско образование, какво може да ни даде то в един секуларен свят? Има ли изобщо смисъл това, което правим? Отговор: Това е все … Има още

Възкресение и кръст

12_170Автор: митрополит Антоний Сурожски

„Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.” (1 Кор. 1 22-25) (още…)

Христос възкръсна!

Автор: свещеник Павел Аделгейм Христос възкръсна! Клечката кибрит ражда пламък и може да разгори пожар. Така се случило и с вестта за възкресението на Христос. От Йерусалим се понесла тази вест през вековете, през пространството и времето. Христос възкръсна! – възвестил Ангелът на жените-мироносици, които стояли в недоумение пред празния гроб на Учителя. Христос възкръсна! … Има още

Лобното място

Седемте слова на Кръста „Отче, прости им, понеже не знаят що правят!“ „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“ „Жено, ето Твоя син! Ето твоята Майка!“ „Или! Или! Лама, савахтани? Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ „Жаден Съм!“ „Свърши се!“ „Отче, в Твои ръце предавам Духа Си!“ Лобното място стана … Има още

Защо се нарича причастие?

Автор: архим. Даниил Аеракис Когато човекът живеел в рая, той бил в причастие с Бога. Щастието от това общение било неописуемо. Но дошъл момент, когато общението човек-Бог било прекъснато. Това разделение е описано за първи път в текста на книга Битие: „И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и … Има още

Кого трябва да слушат християните?

Автор: Иван Серафимов През последната година две събития, които са все още актуални, разделиха църковния народ на две и ме накараха да си задам въпроса: Кого трябва да слушат християните? Едното събитие е предстоящият Всеправославен събор, който трябва да се проведе между 18 и 26 юни тази година на о. Крит в Гърция. Съборът е … Има още

Нужно ли е богословието в делото на спасението?

17917804-epoca-rosario-su-vecchi-libri-Archivio-FotograficoАвтор: свещеник Владимир Соколов

Богословието, според мнението на светите отци, има огромно значение в делото на спасението. „Знаенето на божествената истина – наставлява св. Теофан Затворник – е основа за спасителен живот”. Но кой знае защо ние все пак си запазваме, меко казано, едно мнително отношение към богословието. Днес от мнозина свещенослужители може да се чуе, че богословието не е необходимо, даже е опасно, че трябва да се занимаваме не с богословие, а да вярваме в Бога в простота: да се молим и да се каем за греховете си, да се смиряваме и да вършим добри дела. (още…)

Причини за възникване на младостарчеството

9884840-Dark-Brown-Grunge-Christian-Cross-Background-Stock-PhotoАвтор: свещеник Владимир Соколов

Към първа част

Първата причина за възникване на младостарчеството е психологията на паството. Без да желаем да се променяме, ние прехвърляме отговорността за всичко, което се случва с нас, върху пастира. Такова бягство от свобода и отговорност се изразява понякога в готовността да изпълним всичко, което пастирът поиска. (още…)

Младостарчеството – характерна съблазън на нашето време

Supermoon seen over SkopjeАвтор: свещеник Владимир Соколов

Предистория и същност на проблема

Не беше далеч времето, когато Църквата беше гонена. Обещаваха да я унищожат: затваряха храмове, разстрелваха и заточваха духовенството, по  всевъзможни начини притесняваха вярващите, даже устройваха „безбожни петилетки” за окончателно унищожаване на религията… Сталин тържествено обещаваше, че за 1 май 1937 г. името Бог завинаги ще бъде забравено на територията на СССР. Тези времена свършиха съвсем неотдавна – мнозина още помнят широкомащабното хрушчово гонение и неговото обещание да покаже по телевизията последния поп. (още…)

Сърце на богоносец

Автор: Ренета Трифонова

Спомняте ли си онзи момент от Евангелието, в който се разказва как до Христос седяло едно дете, в краката Му. Тогава той го прегърнал и казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“

Според църковното предание, това дете било св. Игнатий Богоносец, който по-късно  бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете. Нарекли го Богоносец, защото той самият наричал така себе си. На иконата със своя образ св. Игнатий е изобразен прав, с два лъва от двете си страни, които разкъсват тялото му. Срещала съм и тълкувание на образния език на тази икона, в която двата лъва, които се хвърлят върху св. Игнатий са нашите страсти, които разкъсват плътта ни… (още…)

Нямам си човек

3a134b0beb648bb80540c5410c14a804Автор: Ренета Трифонова

Живял някога един човек на име Закхей. Той бил дребен на ръст, бил началник на митарите и бил заможен, богат човек. Но случило се така, че този дребен човек чул за Христос. Поискал да го види, но от множеството народ, струпало се пред Спасителя, не могъл. Тогава решил да се изкачи на една смоковница, за да го зърне поне отдалеч… И Христос го видял… В Евангелието се говори за този Закхей като за човек, който имал добро сърце, но се страхувал от това, че длъжността, която заема – събирач на данъци, няма да му позволи да стигне до Бога. Затова и той искал поне да Го зърне… (още…)

Най-добрата панихида

Автор: Ренета Трифонова „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир. 7:36). Отново е Задушница, а ние си спомняме за душите на починалите ни близки и се опитваме да облекчим съдбата им. В Църквата има няколко Задушници преди големи празници, на които се споменават имената на всички … Има още

Подмененото християнство

Автор: Ренета Трифонова

Скоро гледах филма „Левиатан“. Главният герой беше обикновен човек с обикновено семейство, което живееше в къща на брега на морето. Кметът на града имаше поставена задача от местния епископ – да убеди човека да продаде къщата си, защото мястото му трябва. Човекът не се съгласяваше, започнаха да го заплашват, жена му бе убита от собственото му дете, което остана само, а него осъдиха по бързата процедура и го вкараха в затвора. Животът му беше смазан, той беше съсипан, не знаеше какво става с него и не можеше нищо да направи. На мястото на дома му построиха набързо храм с блестящо кубе, бели стени и прекрасни икони. (още…)

За „сливенското богословие“

12004047_10207849156566060_6069708103637912395_nАвтор: Ренета Трифонова

„Знайте ли вий, братя и сестри, що е туй „сливенско богословие“? Туй е нещото, което прави хората значими. Без туй „богословие“ те никогаш не биха били таквиз, каквит са си сега…“

Това ми се прииска да извикам на поредната наша недомислица в църковното пространство. Дядо Йоаникий решил да не се празнува вече св. Силуан Атонски. Отговарял за изготвянето на официалния календар на БПЦ и в новото календарче този светец вече не фигурира на 24 септември – денят на неговата кончина.

Аз ще пропусна всичко, което може и трябва да се каже по въпроса, други да коментират тази изява на Сливенския митрополит, само ще се опитам нещо да си спомня…Например, за кой пореден път ще ставаме свидетели на горчивите плодове на „сливенското богословие“? То не бяха сливенските братя, чиито телевизионни изяви едвам не потичаха от кранчетата на чешмите всеки път, щом пуснем телевизора, не бяха изказвания на викарийния епископ Игнатий, който някъде се изгуби или почива след силни думи пред телевизионния екран, не бяха попбожидаровите коментари и статии – откровени хули срещу православни духовници, на които всички вкупом в Сливенска епархия не могат да стъпят и на малкия пръст. Че и офикия видяхме за добро служение…

И защо беше необходимо да се стига до услужливото пропускане на празнуването на св. Силуан Атонски, след като се видя, че митрополит Йоаникий е върл почитател на поп Божидар, а поп Божидар служи по т.нар. „стар стил“, т.е. не би трябвало да го интересува нашето скромно календарче на БПЦ? Докога нашата родна църква ще изпада в конфузни ситуации пред християните  и пред останалите сестри-църкви заради липса на навременна реакция? Трябваше да има реакция още при офикията, който митрополит Йоаникий даде на откровен разколник и хулител на Църквата, който не хули мен, вас или своите събратя, а светци на Православната църква! Духовници и богослови, до чиито живот и творчество Божидар Главев не може да се доближи дори и може би затова ги отрича? А какво да си мислим за реакцията на митрополит Йоаникий? Кой всъщност управлява Сливенска епархия – митрополитът или Божидар Главев?

Фактът, че един митрополит си позволява такова своеволие без знанието на своите събратя митрополити означава, че или е забравил, че е митрополит, член на Св. Синод и е в събрание „сред равни“ или вече е изгубил представа къде се намира. По същия начин беше забравил агентурното си минало, на журналистически въпрос служил ли е на ДС отговори: „Амчи ни помня…“ , и ако така продължава да забравя, може да забрави, че е православен митрополит, все пак…

 

 

 

 

Време разделно

Автор: Ренета Трифонова

В началото на месец юни българите гласуваха за най-добър филм на столетието и избраха „Време разделно“. Спомням си тогава, че имаше много коментари – как може да се избере такъв филм, колко ли сме зле, щом сме го избрали, защото бил изпълнен с омраза, насилие, кръв… Във фейсбук пространството се надигна спор, разговор за това, че българските граждани са с промито съзнание и постоянно се връщат към миналото си, щом харесват филм като „Време разделно“, който изкуствено нагнетява етническото напрежение, защото не може да гледаш тези ужасни кадри и да не се изпълниш с негодувание към тези, които така са издевателствали над християните заради вярата им…

12042906_10207844788576863_4320398349092387542_nНо „време разделно“ винаги е било изкуствено нагнетявано поне в новата и най-новата ни история. Някои печелеха от това и винаги се задържаха във властта поради глупостта и наивността на една голяма част от българите. Други пък не обръщаха внимание до момента, в който пролича един огромен проблем – бежанската инвазия.

Днес, обаче стана събитие, което за мен е много интересно, защото то на практика означава, че се одобрява тази инвазия в Европа – откриването на огромна джамия в Москва от руския диктатор Владимир Путин. Турският диктатор Ердоган присъства на събитието.

Едва ли путинистите и антипутинистите в България са си представяли, че е възможно това да стане някога. Страна, която претендира с изповядването на православната вяра, нарича се „Трети Рим“ и е била винаги с претенции за „православна империя“, става център на тържества по откриването на огромна джамия в Москва точно преди мюсюлманския празник Курбан байрам /празник на жертвоприношението/. А сред всички присъстващи има и представител на РПЦ, което би трябвало да означава, че Руската църква подкрепя тази акт на самодържеца Путин.

На пръв поглед това е необяснимо. Но ако си спомним, че Православието се използва от Кремъл като идеологичен заместител на провалилото се безбожие, всичко си идва на мястото.

Това откриване на огромна джамия в Москва е особено знаменателно в момента, в който Европа се опитва да се справи с бежанската криза, да приюти хора, които бягат от войната на исляма с християнството, война, потопена във вонящи на петрол, газ и кръв пари…

Оказва се, че публичното гласуване за такива филми наистина е индикатор за настроенията в обществото. Голяма част от българите гласуваха за едно „разделно време“ , което отдавна дойде, време, което хлопа на вратата ни…

Пригответе се. Щом ставаме свидетели на подобни събития, времената са отдавна разделени. Хората – също. Така, както Бог ще раздели овците от козите.

 

За подмяната в Църквата

Автор: Ренета Трифонова През тези дни излезе статия в viaranews.com  със заглавие: „Дупничанката Даниела Борисова се закле пред Библия и кама като поданик на новото българско княжество, получи званието унтерофицер“.  Цитат от статията: „Посвещаването бе извършено в кръщелната на черквата от йеромонах Максим от Видинската митрополия, който е дупничанин. След този ритуал Борисова се закле … Има още

За българите и румънците

 Автор: Ренета Трифонова

Скоро един приятел разказа какво е видял в Румъния – колко вярващи са румънците и как по всички показатели вървят напред. Ние сравняваме  това с живота си тук, но всичко е несравнимо…Опитвам се да направя равносметка на отминалите години, защото съм сигурна,че всички  знаем защо се случи така. Е, вижте дали не знаете нещо от всичко, което ще ви изброя по-долу.Когато свърши времето на Чаушеску в Румъния, свърши времето и на Живков в България. Румънците бяха зле, дори по-зле от нас, а ние им се смеехме. Днес тази усмивка замръзва на устните ни, защото те могат да се смеят на нас, но едва ли го правят. Те са нормални православни християни, а християнинът никога не се присмива на никого.Какво се случи и защо се разминахме?

11049673_10207607634728165_1402734534594084726_nРазбира се, че комунизмът е виновен, но в случая има и нещо друго. Монах Серафим Роуз казва, че най-трудното за един съвременен християнин е решимостта – да решиш, да си сигурен, че искаш нещо и наистина да го искаш. Румънците наистина искаха промяна и толкова много я искаха, че решиха да направят първата стъпка. А тя беше да покажат, че нито един комунист повече няма да бъде радушно приет в тази страна. Знаете за какво говоря. Знаете и това, че днес в Румъния корумпирани политици влизат в затвора, там влизат дори министри. Защото справедливостта е онова нещо, на което се крепи всяка държава. И Църква.Кое различава нашите две държави, нашите две църкви, нашите два народа, че така много се различаваме по посткомунистическото си настояще? Справедливостта. Румънците като вярващи хора са разбрали, а може би и вече са знаели, че ако в едно общество няма справедливост, то не може да живее, то ще се разложи, ще се разболее. Комунизмът беше най-несправедливата система на управление и демагогия и тя затова сама се срути, без да пукне нито една пушка срещу нея. Там, където няма справедливост, Бог си отива.И румънците са разбрали, че ако не върнат справедливостта в своето общество, няма да върнат и Бог в него.Ето това е тънката граница между нашето и румънското общество. Ето затова те се движат напред, а ние се връщаме назад. Затова техните църкви са пълни, а нашите – празни. Не се учудвайте.Другото нещо, което румънците изгониха от обществото си, е русофилството. Идете в Румъния и вижте разделено ли е тяхното общество по този въпрос? Не, не е. Те дори не могат да си помислят, че някой там ще обича друга държава, с тоталитарно-олигархическо управление повече от своята или че някой ще се присмива на своя президент за проевропейската му позиция и ще злорадства за неговото нещастие. Това изобщо не се поставя под въпрос. Румъния е европейска страна и ще си остане такава в съзнанието на румънците. Те не желаят повече червен ботуш на тяхна територия по какъвто и да било начин – политически, икономически, верови – всякакъв.А сега да засегнем и болното място… Румънският патриарх Теоктист след падането на комунизма поиска прошка заради своето минало, като заяви, че не е достоен повече да бъде техен патриарх. Румънците му простиха със сълзи на очи и той остана на поста си. Това беше и тяхното ново начало. А у нас митрополитите, които са служили на ДС до последно отричаха, че са били слуги на безбожната власт, а един дори заяви, че не си спомня… А в досиетата пишеше всичко и всички го видяхме. И досега се правим, че този проблем не съществува, а това наистина е проблем, защото един човек, който веднъж е бил зависим, е  зависим цял живот. А това не е справедливо – да си облечен в расо, да си на висок пост и да си служил на власт, която е гонила вярващите от храмовете. Всички очаквахме да бъдат канонизирани жертвите на червения терор и да има реабилитация на техните близки, но това не се случи. И когато справедливостта не възтържествува,  голяма част от вярващите излязоха от нашите храмове и не искат повече да стъпят в тях.Не може да искаме промяна и църквите ни да са пълни, когато още правим панихиди пред паметника на съветския войник и червената петолъчка грее над черното расо с кръста. Защото това не е справедливо. Този режим избиваше вярващите хора, а наши свещеници го легитимират с панихиди в памет на убийците…Това се случи в Добрич, например, а сигурно се е случило и в много други градове в България. Е, ще кажете, стига толкова. Щом не искате да четете, недейте. Но аз ще продължавам да пиша, защото това, което се случва в нашата държава, пряко рефлектира и върху нашата църква. Ако не вярвате, влезте в нашите храмове и ще видите колко са … празни.Българските граждани трябва да решат най-накрая: с Бога ли искат да бъдат или с неговия враг. Защото докато решават в страхливо ежедневие, мълчаливо България ще потъне в забрава… Решавайте. И решавайте искате ли жива църква с Христос начело или искате нейно подобие, нейн сурогат. Ако сте решили вече, идете в храма и вижте какво се случва там. И ако не ви харесва, променете го. Това е първата стъпка…

 

 

Да удариш дъното

Автор: Ренета Трифонова

Случвало ли ви се е да ударите дъното? Ама наистина да го ударите? Да падате, падате надолу и още по-надолу, бавно и сигурно, но затова пък спокойно и някак мистично… Не ви се е случвало? Как да ви кажа… С какво да ви дам пример… Ще помисля още и ще се сетя. Какво ли е чувството, когато падаш надолу? Предполагам, че е ужасно, но може би ако падаш дълго, започваш да си мислиш, че сърцето ти ще се пръсне не от мъка, че летиш към бездната, а от радост, че все пак се движиш в някаква посока… Защото докато падаш, може да ти се стори, че летиш… (още…)

Срамът на смешния човек

Автор: Ренета Трифонова

Чели ли сте Достоевски? Има един разказ „Сънят на смешния човек“. Хубав разказ, направо фантастичен. Ако не сте го чели, ще ви го разкажа, поне в началото. Един човек бил смешен. Той страдал от това, че не само изглежда смешен, но и наистина е такъв. Учил в училище, в университета и колкото повече учел и живеел, толкова повече разбирал все по-ясно, че е смешен. Но има тук една не толкова смешна подробност. Този смешен човек разбирал, че всъщност е горделив и точно тази гордост му пречела да признае, че е смешен. Толкова му пречела, че чак го било срам от себе си, от своята смешност… (още…)

За лястовиците, растенията и горчивото кафе

Автор: Ренета Трифонова

Тази сутрин се събудих с горчивина. Дори двете лъжички кафява захар в кафето не бяха достатъчни… Горчи от няколко дни, още от „вишните на Ветко“, през кипариса в Несебър, случаят с тригодишния Христо на фона на пазарлъците покрай съдебната реформа, та чак до преди няколко часа, когато лекари пребили свой колега с тръби в Карлуково. Това от страната, а иначе на местно ниво… гледам снимки на метална бяла лястовица в центъра на Добрич. Кметицата решила да ни зарадва с лястовици преди изборите. Хората коментират, радват се, възмущават се… А лястовицата гледа отвисоко… Рекох си – хубаво, лястовицата е символ на надеждата, зарадвах се, но… радостта ми беше кратка. Спомних си червената петолъчка на паметника на Альоша в Добрич. Бялата лястовица на фона на червената петолъчка. Надежда и безднадеждност. И отдолу стои войник с автомат. Пази. Пази да не отлети лястовицата, може би… (още…)

Болестта на съвременния човек

Автор: Ф. М. Достоевски  „Струваше му се през време на болестта, сякаш целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от дълбочината на Азия и Европа……. Появили се били някакви нови трихнини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората.

Православно ли е православието или как се продава Божията благодат

Автор: Георги Спасов Авторът е студент по богословие в СУ „Климент Охридски“. Навярно много от нас приемат с насмешка „правоверието“ на мюсюлманите. Та нали ние сме християни, ние познаваме истинския Бог – Твореца на небето и земята. Те също твърдят така. Не за тях ми е думата обаче. Като наричаме себе си „православни“, какъв смисъл … Има още

Ограбен живот

Автор: Радост Симеонова Този разказ е написан през 1999 г. Историята е истинска. Поради липса на адекватни действия от страна на лекарите в „Пирогов“, а после и от страна на прокуратурата, никой от героите не бе наказан. Оставих името на Алекс, защото си отиде пред очите ми.

Архив

%d bloggers like this: